Николай Димитров: Чувствам се много притеснен относно съдбата на моите колеги
Николай Димитров, единственият оцелял българин от кораба “Ванеса”, в интервю за “По света и у нас” на БНТ
Николай Димитров: Капитанът извика – всички, всички навън, абсолютно никой да не остане тук. Тук, който остане, остава завинаги вътре. Първи излезе шеф-механикът Желев до вратата, той излезе навън, след него успя да се измъкне старши помощник-капитанът Мочев. На врата, вече на връщане, вълната като се отдръпна, ни изсмука мен и капитана, като капитанът беше от кармовата страна, а аз бях от носа. Следващата вълна вече ме отлепи от палубата, видях само, че капитанът успя да се хване с едната ръка за леерите, а с другата държеше чантите – две чанти с документацията. Мен ме повлече. При връщането си тя вече ме изхвърли зад борд, завъртя ме и ме вкара под водата. Когато ме изхвърли, видях вече, че корабът го няма и единствено стои върхът, вижда се върхът на мачтата и корабът е легнал на дъното. Около мен вече плуват различните предмети. Това, което плуваше край мен, то се закача, блъска се в теб, вълните го блъскат в теб. Много силен вятър, много силна ветрова вълна и много студено.
Репортер: Хора не видяхте ли?
Николай Димитров: Не, никого нямаше около мен. Просто се блъсна в гърба ми спасителният пояс, който беше на мостика, и аз го хванах. Махах и виках, но никаква реакция нямаше. Гласът ми просто го отнася вятърът. Дали е имало, дали са чули, само мога да гадая. Въпросът е, че около мен не видях никакви хора да плуват. И аз просто започнах да плувам, да се движа по посока на плота, без да знам на къде се движа. Просто единият бряг е на 40 км и другият бряг е на 40 км. Без значение накъде ще плувам, важното е да се държа над водата.
Бях с работния гащеризон, с който излязох от машината и в джоба ми беше иконата на Свети Никола. Това е, както ме виждате в момента, така бях. Така ме намериха, така ме извадиха от водата, така ме спасиха.
Репортер: Какво според вас ви спаси? Морето ли ви обича?
Николай Димитров: Чудо, чудо, това е просто някакъв невероятен шанс.
Репортер: В момента как се чувствате?
Николай Димитров: Много смесени чувства. Първо, чувствам се много притеснен относно съдбата на моите колеги. Това е най-голямото ми притеснение в момента. Просто не можете да си представите какви чувства изпитвам като знам, че аз съм успял да издрапам, а те са нямали или поне досега го нямат този шанс да ги намерят. Не знам как да обясним на родните точно тази ситуация.
БНТ, "По света и у нас"
Източник: БНТ, "По света и у нас"
|
| Публикувана 07.01.2008 12:39 | Коментари
1 | Видяна 125 |
|
|
|
нона
07.01.2008 |
горкият човек |
|
|
|
