Вероятно ти е писнало от избори. Може би харесваш онзи графит, на който пише: "Ако от изборите зависешe нещо, щяха да ги забранят". Но, моля те, прочети това писмо. Мисля, че е важно.
Правейки хората, Господ доста се е надценил, обичал да казва Оскар Уайлд. И не защото е мразел себеподобните си, а защото е бил безкрайно недоверчив към способността им наистина да бъдат свободни и да правят отговорен избор. Ти всеки ден правиш избори - десетки и стотици. Без да го усещаш - всеки миг - избираш какво да ядеш, по коя улица да минеш, какво да облечеш, с кого да се видиш, какво да четеш, гледаш или слушаш. Избираш какво да си купиш с не многото пари, които имаш. По твоите избори те приемат или отхвърлят останалите. Всъщност самият ти си изборите, които правиш.
Изборът е смисълът на свободата. Всяка несвобода е на практика ограничаване на правото ти да избираш. На мен като ученик ми ограничаваха правото да избирам с какви дрехи да ходя на училище. Още много други избори бяха невъзможни - какво да слушаме, какво да ядем (просто го нямаше), къде да пътуваме... Затова беше редно да си отиде онази политика и управление, което ни правеше несвободни. Може би днес, често недоволни от лицата, които представляват демокрацията, сме позабравили онези времена. Даже някои изпитват носталгия към тях. Но в крайна сметка - тогава дори не можеше да се откажеш да отидеш на избори. Бързо се свиква със свободата...
Много от нашите родители платиха тежка цена за тази свобода.
И ако е трудно да се умре за свободата, не по-лесно е да се живее за нея.
Неслучайно след всяка революция, след всяко голямо предоставяне на свобода на улицата идват най-страшните диктатури. Уплашени от свободата си, хората бързат да я връчат на някой политик. Най-често - или на най-кресливия, или на онзи, който им обещава, че ще живеят чудесно, без да им струва нищо, или че ще ги "оправи" в някакъв къс срок. И обикновено наистина ги "оправя".
Но да не избираш означава да не си свободен. Сам да си отказваш това, за което много други са страдали. Разбира се, като знак на протест човек може да избере и да не избира, но с това не наказва другиго освен себе си. В крайна сметка - друг ще избере вместо теб...

Знам, че обичаш баба си, но би ли й позволил да избере дрехите, с които да излезеш, приятелите ти, заведенията, където ходиш, или работата, която ще работиш?

Мястото, където живееш, също е част от теб. Градът отвън често е това, което са гражданите му отвътре. Наистина ли изглеждат така душата и мислите ти?! Аз лично чувствам огромна разлика между това, което съм, и мястото, където живея.
Тази разлика ме убива всеки ден по малко.
Мисля, че не заслужавам това място. Или пък го заслужавам?! При всички случаи - чувствам се длъжен да се опитам да го променя.
Общината е мястото, където човек прекарва много по-голяма част от живота си, отколкото в държавата например. Защото в общината се ражда, ходи на ясли и детска градина, на училище. Общински са транспортът, парковете и градинките. В общината го хапят кучета по улицата, там му продават скапаната дрога - на него или на децата му. В общината плаща данъци, улиците, по които върви, са общински. В общината се жени и омъжва, в общината вписват децата му, в общината го погребват накрая. Сигурно съм пропуснал много неща, които се случват именно в общината, но най-важното - така или иначе ти плащаш за тях. Независимо дали имаш отношение.

По-добре поръчвай музиката, щом си я платил

И най-важното - интересувай се какво става с твоята поръчка. Интересувай се кой ще я изпълнява! Как ще харчи парите ти, как ще се отчита за решенията си. Той го прави от твое име.
От теб зависи много. Да изпратиш в управлението хора, които да те представляват. На тези местни избори се гласува за кметове и за съветници. Можеш да гласуваш различно за кмет и за съветници.
Кметовете са шоуто в политиката.
Те са острието на цял комплекс от възгледи за живота в един град, който се вижда всъщност в програмите и листите. Кандидатът за кмет събира на едно място качеството на своите намерения и личностите на хората, които го подкрепят. Той би следвало да ги олицетворява. За каквото и да ти говорят - улици, кучета, саниране на блокове, транспорт, образование и здравеопазване - знай, че става дума за две неща: за пари и за хората, които ще ги харчат. Затова най-важните гласове са за съветници.
Съветниците не са някакви смешковци, които съветват кметове.
Това са реално твоите депутати в парламента на града. Те трябва да носят ясна отговорност за всичко, което се случва. Да контролират, да бъдат силата на твоето недоволство, твоето присъствие в местната власт. От теб наистина зависи много, защото на местни избори гласове не се губят както на парламентарните. Всеки глас е представителство - повече гласове за дадена листа от съветници, повече представителство на хората, които мислят като теб.
Замислял ли си се: Кой ще спечели, ако ти не гласуваш? Ако си отвратен и не участваш, винаги печелят тези, от които си отвратен и са участвали. Отвратителните. Големите партии нямат интерес от това ти да гласуваш. Те излизат тогава само с ядрата от най-твърдите си привърженици и с много малко гласове взимат голям процент от властта. По този начин се подменя представителството. След това ще е трудно и да контролираш избраните, защото те са свикнали да се отчитат само на партийните си началници. А повечето изобщо никъде не се отчитат. Но ти имаш моралното право да питаш и притискаш онези, за които си гласувал.

Демокрацията не е отговор на въпроса накъде вървим

Тя е отговор на въпроса как вървим. Какъв е редът, по който живеем заедно, как вземаме решенията, кой кого слуша и пред кого се отчита. Когато не гласуваш, ти поставяш под съмнение целия този ред. Разбира се - това е твое право. Да поставяш под съмнение всичко. Това е правото на твоя избор. Но запомни едно - гласувайки, ти на първо място защитаваш правото си да правиш или не правиш избор. Това е право, което всеки властник се стреми да ти ограничи - независимо дали е общински или държавен. Демокрацията не е най-бързият и най-лесен път. Но тя е пътят, при който има най-малко унижени и оскърбени, тя е пътят, при който всеки върви според силите и волята си, а обществото се грижи за изоставащите или неспособните да вървят. Колко точно да се грижи зависи също от теб, от твоя избор. В каква посока да се движи, колко да ни струва, как да се облечем, какво да ядем. Ядосай се на това, което те дразни. Подкрепи онова, което те кара да се усмихваш. Направи го на 28 октомври, защото после ще можеш да се сърдиш само на себе си.
Утре е първият ден от останалите дни от твоя живот. Избери как ще го започнеш. Избери какво ще облечеш, къде ще ходиш вечерта, кой ще управлява града ти от твое име. Всичко това зависи от твоя избор. Избери нещо, но най-важното - избери да избираш!